|
|
Начало на Zazz.info | За Zazz.info | За реклама | Връзка с редактора |
Страници
Търсене
Избрани сайтове
|
Растения хищнициТе са като всички други висши зелени растения и в същото време много различни. Отликата е, че ловят насекоми и ги поглъщат, задоволявайки глада си от определени хранителни вещества. Затова се наричат насекомоядни, макар жертви да са им понякога и други дребни животинки, но с въображението, което разпалват, са си заслужили името хищници. Иначе и те, или почти всички те, както други растения, извличат хранителни вещества от почвата, асимилират, дишат. Тяхната уникална биология и начин на живот ги превръщат в растения, много интересни за отглеждане от любители, още повече че много от тях притежават и неоспорими декоративни качества. Ботаническа справкаНасекомоядните растения не са отделен ботанически вид. Под това название са обединени представители на различни семейства, принадлежащи към 15 рода и над 500 вида, в т. ч. някои гъби и синьо-зелени водорасли. Повечето са висши зелени растения. Обитават предимно влажни и заблатени места. Общите белези, които ги обединяват, са, че независимо от способността им да фотосинтезират, консумират допълнително органична храна; отделят храносмилателни ферменти, които разграждат белтъчините на жертвата; всмукват смлените хранителни вещества; притежават приспособления за привличане, улавяне и задържане на жертвата; притежават ясно изразена дразнимост и способност да извършват движения, с които улавят жертвата; отделят вещества, които възпрепятстват развитието на гнилостни бактерии. Фаталните каничкиПреводът на научното име на ботаническия род Nepenthes означава канички. Това им название най-точно отговаря на ловните им органи. Непентес е единственият род на семейството Непентасеа (Nepenthaceae), но включва 70 вида. Те растат в Северна Австралия, Индонезия, Мадагаскар, Шри-Ланка и най-много в Югоизточна Азия - остров Калимантан (Борнео). Приятният аромат на "коварните" нектарнициТвърде интересни както по анатомичното устройство и биологичните особености, така и с възможностите си за отглеждане са представителите на семейство Сарацениацеа (Sarraceniaceae). Тези хищни растения растат в блатистите зони на Северна Америка, където почвата е бедна на хранителни елементи. Листата им са разположени ниско, в розетка, и без изключение са видоизменени - горните в люспи, а долните в тръбички (урни), близки по форма на каничките на непентесите. Оцветени са пъстро, в пурпурно, жълто или зелено, най-ярко около отворите. Нектарниците също са в изобилие около отвора. Отделеният сок е с приятен аромат и е в голямо количество. Стичайки се по вътрешната страна на урничката, образува медена пътечка, водеща насекомите към гибел. Хлъзгавата восъчна зона, власинките, насочени навътре и надолу, както и яркото оцветяване, се срещат при всички сарацениеви. Особено интересни от това семейство са някои видове от род Сарацения (Sarracenia) и род Дарлингнония (Darlingtonia) НепентеситеСтраничка от "тайните" на отглеждането имТе произхождат от тропическия пояс и за успешното им отглеждане е необходимо топло помещение и висока въздушна влажност. Изискват светло място без пряка слънчева светлина. Почвеният субстрат не трябва да засъхва. Нужно е растенията да се оросяват по няколко пъти дневно. Пресаждат се през 2-3 години в почвена смеска от торф, едрозърнест пясък и надробен торфен мъх. Размножават се предимно чрез резници. Вкореняват се в смес от едрозърнест пясък и торфен мъх при висока температура и влага. СарацениевитеВидовете от семейство Сарацениеви са толкова интересни и красиви, че бързо станаха любимци на колекционери и любители на цветята от цял свят. От средата на 50-те години на миналия век, поради засилената търговия с природни екземпляри, те са застрашени от изчезване. Днес вече са защитени в резервати и са включени във Вашингтонската конвенция CJTES. (Аналогичен е случаят с росянката в България. Това насекомоядно растение е включено в нашата Червена книга). Страничка с "тайни" за отглеждането имСарацениите и дарлингтонията са подходящи за отглеждане в по-хладни помещения. Обичат светлината, но не и пряката слънчева - листата прегарят. Ако естественото осветление не трае поне 8 часа, растението преминава във фаза покой и престава да развива насекомоядни листа. За нашата географска ширина това е зимата. За тези видове температурата не трябва да е по-висока от 15 градуса и по-ниска от нула. Те изискват висока въздушна и почвена влага, затова отглеждането им в аквариуми е по-успешно. Поради това, че тези растения растат върху бедни почви, не е необходимо да се торят. Пресаждат се през 2-3 години в почвена смес от торфен мъх и промит едрозърнест пясък. Може да се добави торф. |