Растения хищници

loading...

Те са като всички други висши зелени растения и в същото време много различни. Отликата е, че ловят насекоми и ги поглъщат, задоволявайки глада си от определени хранителни вещества. Затова се наричат насекомоядни, макар жерт­ви да са им понякога и други дребни животинки, но с въображението, което разпалват, са си заслужили името хищници. Иначе и те, или почти всички те, както други растения, извличат хранителни вещества от почвата, асимилират, дишат. Тяхната уникална биология и начин на живот ги превръщат в растения, много интересни за отглеждане от любители, още повече че много от тях притежават и неоспорими декоративни качества.

Ботаническа справка

Насекомоядните растения не са отделен ботанически вид. Под това название са обединени представители на различни семейства, принадлежащи към 15 рода и над 500 вида, в т. ч. някои гъби и синьо-зелени водорасли. Повечето са висши зелени растения. Обитават предимно влажни и заблатени места. Общите белези, които ги обединяват, са, че независи­мо от способността им да фотосинтезират, консумират допълнително органична храна; отделят храносмилателни фер­менти, които разграждат белтъчините на жертвата; всмукват смлените хранителни вещества; притежават приспособле­ния за привличане, улавяне и задържане на жертвата; притежават ясно изразена дразнимост и способност да извърш­ват движения, с които улавят жертвата; отделят вещества, които възпрепятстват развитието на гнилостни бактерии.

В България растат 6 вида насекомоядни растения от родовете Росянка (Drosera), Петлуга (Pinguicula), Мехунка (Utricularia) и Aлдрованда (Aldrovanda). Сред любители по-популярни са видовете от семейство Nepenthaceae и Sarraceniaceae, които не са с местен произход, но са интересни за отглеждане.

Фаталните канички

Преводът на научното име на ботаническия род Nepenthes означава канички. Това им название най-точно отговаря на ловните им органи. Непентес е единственият род на семейството Непентасеа (Nepenthaceae), но включва 70 вида. Те растат в Северна Австралия, Индонезия, Мадагаскар, Шри-Ланка и най-много в Югоизточна Азия - остров Калимантан (Борнео).

Това са предимно храстовидни и полухрастовидни лиани, оби­таващи дъждовните тропически гори. При непентесите най-интересна е метаморфозата на листа. Той започва с листна дръжка, но видоизменена, широка и зелена, натоварена с фун­кциите на обикновен фотосинтезиращ лист.

Следва друга част от дръжката, удължена във формата на мустак, който, закрепвайки се, понася тежестта на същинс­кия лист. А неговата форма е променена до неузнаваемост - наблюдаваме красиви канички - гърненца с дължина от 2,5 до 50 см, обърнати с отвора си нагоре.

Някои канички са предпазени от крадци на плячка (птици, влечуги, гризачи) чрез остри назъбвания и твърди власинки по периферията на отвора, насочени навън. Тези образувания възпират по-едрите животни, но насекомите с лекота се про­вират към своята гибел. За предпазване от проливните дъж­дове над отвора се образува покривче (капаче). Каничките при някои видове са ярко обагрени, но освен с цвят, непенте­сите примамват насекомите и със силния си аромат, при едни видове приятен, излъчен от нектарници, при други - неприя­тен за човека, но привличащ мършоядни насекоми. Жертвите, следвайки гибелната наслада, попадат все по-здраво в капана. Някои канички са покрити отвътре с твърди власинки, насочени надолу. Навлизането по тях е лесно, но да се из­лезе срещу коварните "копия" не е възможно.

При други видове от отвора надолу се образува зона с восъчен налеп. Тя е толкова хлъзгава, че дори насекоми, познати като добри алпинисти, не се задържат и това е краят им. На дъното каничката е пълна със сгъстена течност. Тя разлага белтъчните вещества на жертвите. Процесите на смилане и асимилация на жертвата завършват за 5-8 часа и това не би­ва да ни учудва. А това е период по-дълъг, отколкото е необходимо на гнилостните бактерии да усвоят за себе си плячката. Но уловът е опазен от гниене, тъй като в храносмилателния резервоар се отделя мравчена киселина, потиска­ща развитието на бактериите.

Каничките се радват на най-големия апетит сред всички хищни растения. Те са най-специализираните в тази насока рас­тения. Количеството на течността в една каничка се изменя според климатичните условия. В по-сухите периоди тя е по-малко, в дъждовните - повече. В Nepenthes rajah е откривана течност до 2 литра, включително и стотици удавени насе­коми.

Приятният аромат на "коварните" нектарници

Твърде интересни както по анатомичното устройство и биологичните особености, така и с възможностите си за отглеж­дане са представителите на семейство Сарацениацеа (Sarraceniaceae). Тези хищни растения растат в блатистите зони на Северна Америка, където почвата е бедна на хранителни елементи. Листата им са разположени ниско, в розетка, и без изключение са видоизменени - горните в люспи, а долните в тръбички (урни), близки по форма на каничките на непентеси­те. Оцветени са пъстро, в пурпурно, жълто или зелено, най-ярко около отворите. Нектарниците също са в изобилие около отвора. Отделеният сок е с приятен аромат и е в голямо ко­личество. Стичайки се по вътрешната страна на урничката, образува медена пътечка, водеща насекомите към гибел. Хлъзгавата восъчна зона, власинките, насочени навътре и на­долу, както и яркото оцветяване, се срещат при всички сара­цениеви. Особено интересни от това семейство са някои видо­ве от род Сарацения (Sarracenia) и род Дарлингнония (Darlingtonia)

Сарацениите са 10 вида, между които са видовете с едни от най едрите ловни приспособления сред насекомоядните расте­ния. Всички те развиват розетка от високи "ловни" листа, изли­защи от пълзящо коренище, видоизменени в тръбовидни ур­нички с широко гърло. При някои видове листата лежат на по­върхността на земята и приличат на повдигаща се змия.

Някои видове сарацении се отличават с високи декоративни качества и са популярни сред любителите на цветя. Най-разпространен вид е жълтата сарацения (Sarracenia flov). Тя е ефектно многогодишно растение с едри бледооранжеви цветове. Това е видът с най-едри ловни листа, изправени верти­кално до 70-80 см дължина. Те се използват и за аранжировка на букети.

Не по-малко популярна е и сарацения пурпуреа (Sarracenia purpurea), чиито цветове са пурпурночервени, излъчващи те­менужен аромат. Листата й са дълги между 6 и 35 см , а в средната си част достигат до 10 см. Красивите цветове се поя­вяват през май-юни.

Род Дарлингтония (Darlingtonia)  от същото семейство е представен от един вид  - Darlingtonia californica (Дарлингтониа калифорника). Тя расте в планинската част на западното крайбрежие на САЩ - щатите Калифорния и Орегон. Особена­та форма на това растение, размерите му и разположението на листата са провокирали хората да го нарекат "растение кобра". Понякога листата достигат 90 см дължина. Ловната камера е обагрена в тъмночервено и зелено с характерен за нея купол, а отворът е сравнително малък, разположен надолу. Сводът на купола е изпъстрен с прозрачни матови точки, които като прозорчета пропускат светлина. Две яркочервени криловидни образувания, наподобяващи цъфнало растение, в комбинация с аромата на отделящия се от нектарниците сок привличат насекомото. Опитът му да отлети е неговата фатална грешка. Привлечено от светлината на прозорчетата, то попада в листа-тръба. Уморено от безплодни­те опити да премине през прозрачната материя, насекомото се удавя в храносмилателния разтвор.

Непентесите

Страничка от  "тайните" на отглеждането им

Те произхождат от тропическия пояс и за успешното им отглеждане е необходимо топло помещение и висока въздушна влажност. Изискват светло място без пряка слънчева светлина. Почвеният субстрат не трябва да засъхва. Нужно е рас­тенията да се оросяват по няколко пъти дневно. Пресаждат се през 2-3 години в почвена смеска от торф, едрозърнест пясък и надробен торфен мъх. Размножават се предимно чрез резници. Вкореняват се в смес от едрозърнест пясък и тор­фен мъх при висока температура и влага.

Сарацениевите

Видовете от семейство Сарацениеви са толкова интересни и красиви, че бързо станаха любимци на колекционери и люби­тели на цветята от цял свят. От средата на 50-те години на миналия век, поради засилената търговия с природни екзем­пляри, те са застрашени от изчезване. Днес вече са защитени в резервати и са включени във Вашингтонската конвенция CJTES. (Аналогичен е случаят с росянката в България. Това насекомоядно растение е включено в нашата Червена кни­га).

Страничка с "тайни" за отглеждането им

Сарацениите и дарлингтонията са подходящи за отглеждане в по-хладни помещения. Обичат светлината, но не и пряка­та слънчева - листата прегарят. Ако естественото осветление не трае поне 8 часа, растението преминава във фаза по­кой и престава да развива насекомоядни листа. За нашата географска ширина това е зимата. За тези видове температу­рата не трябва да е по-висока от 15 градуса и по-ниска от нула. Те изискват висока въздушна и почвена влага, затова отглеждането им в аквариуми е по-успешно. Поради това, че тези растения растат върху бедни почви, не е необходимо да се торят. Пресаждат се през 2-3 години в почвена смес от торфен мъх и промит едрозърнест пясък. Може да се доба­ви торф.

Трябва да се внимава с поливането - да не попада вода в насекомоядните листа. В периода на активен растеж саксията да се държи в слой от 2-2,5 см вода, но да не е варовита. Размножава се чрез разделяне на части от коренището на рас­тенията. Семенното размножаване в домашни условия е по-рядко.